Понякога сънищата си отиват,

отваряш очи

и виждаш как светът

се отдръпва

в мъглата,

хората се движат като подкосени

и улиците се спускат към безкрайността...

Домовете се мъчат да изплуват...

Планината,

увита в бурка,

под която не знаеш усмихва ли се,

очите й са потънали

и не стигаш до светлината им,

за да разбереш...