Дали знаеш

зад кристалите на погледа

за счупените изгреви,

които трябваше отново

да спои сърцето –

къс по къс...

Как Слънцето прехапа

устните до кръв,

на пътя на лъчите спря Луната,

в пръстен се събраха

и пак пое към сънищата на Земята...

Кристалите на погледа... наистина са нещо плашещо - счупват изгревите и после сърцето трябва да ги лепи къс по къс; и Слънцето, и Луната стават различни...
Честита пролет, скъпа Ваня! Прегръдка!

хубаво!