Желанието ми е да усетя как е толкова празно в мен, дотолкова, че когато поемам дъх, да чуя кънтенето... Празна отвътре... За миг си представям изрисуваните великденски яйца... Тези, които пробивахме като деца с игла, за да изтече белтъкът и жълтъкът, провлачена лъскава субстанция, от която зачева живот. Остава една самотна черупка, нищо друго, която ние рисуваме. Пъстра, усмихната, посипана с бляскав прашец черупка... Но аз не съм така чуплива. Не. Поне не колкото това яйце. Предполагам даже, че колкото повече човек чувства празнотата си отвътре, толкова черупката му е по-издръжлива. Погледнах нагоре, доловила в полъха на вятъра аромата на дъжд. Малки облачета като подплашени бели пиленца бързаха напред и се скупчваха, напъдени от мъмрещ черен облак, кретащ като квачка след тях. Исках да стигна края на алеята, точно там, където има лека чупка и пейка с изглед към ширнала се поляна, осеяна по това време на годината с  жълтурчета. Пейката ме очакваше и погледът ми се потопи бавно в зеленината. „Искаше да спреш, но не го направи.“ Гласът беше напълно спокоен, с леки нотки на усмихнатост. Обърнах се и той седеше до мен. От лявата ми страна. Все така гледаше напред, както обикновено. Ръцете една върху друга, подпряни на бастуна, поставен косо на земята. Краката му изпружени напред, левият леко присвит, а десният преметнат  така, че се оголваше раздърпан дебел кафяв чорап. Обувките посивяли и прокъсани. Видът му е на човек, който е остарявал в дрехите си, облечени някога като млад и дори не си представяш, че е възможно да ги сваля понякога. Но не, няма противния дъх на нечистоплътност... Старец. С лице, издълбано от вечност. „Веднъж разговаряхме, не помниш ли?!“ Оборих го аз и се опитвах да си припомня подробностите, въпреки че колкото и всеки път да се напрягах да си ги припомня, нещо ми убягваше... Отново пропълзя това дразнещо чувство. „Но не ме попита важното.“ Чух отново тази усмихната нотка да потрепва в гласа му. „Но ние разговаряхме! Бяха важни неща, сигурна съм!..“ Колебливо се стараех да убедя самата себе си. „Аз ти казах какво искам да постигна, беше съгласен с мен за някои от нещата...“. „Е, да, говорихме... Но за теб. Не за мен. Не за това, което искаше да разбереш. Не ме попита нищо.“ Отново направих опит да си припомня някой детайл, но безуспешно.... „Не се вини! Искаше сама да откриеш отговора. Умишлено не попита. Държа се сякаш знаеш всичко.“ „Мислех си, че има време....“, отвърнах. „Въпросът беше само един, и ти не го зададе.“ В тона му нямаше нищо заядливо. „А и не знаеш дали някога ще получиш отговора и дали имам такъв.“ „Добре! Правя го сега... Кой беше ти? Кой беше? Къкъв беше животът ти? Кажи ми! Разкажи нещо... Ето, питам! Питам! Харесваше ли ти да бъдеш тайнствен? Защо винаги седеше там и гледаше минувачите? Защо?...“ Обърнах се, за да срещна очите му с този поглед, който открива дълги, сякаш безкрайни писти, които трябва да пробягаш докато стигнеш до думите.... Но беше изчезнал. Изглежда вечните неща имат това свойство.

 

   

 

  

 

   

 

TRANSLATE with x English

Arabic	Hebrew	Polish
Bulgarian	Hindi	Portuguese
Catalan	Hmong Daw	Romanian
Chinese Simplified	Hungarian	Russian
Chinese Traditional	Indonesian	Slovak
Czech	Italian	Slovenian
Danish	Japanese	Spanish
Dutch	Klingon	Swedish
English	Korean	Thai
Estonian	Latvian	Turkish
Finnish	Lithuanian	Ukrainian
French	Malay	Urdu
German	Maltese	Vietnamese
Greek	Norwegian	Welsh
Haitian Creole	Persian

  TRANSLATE with COPY THE URL BELOW Back EMBED THE SNIPPET BELOW IN YOUR SITE Enable collaborative features and customize widget: Bing Webmaster Portal Back TRANSLATE with x English

Arabic	Hebrew	Polish
Bulgarian	Hindi	Portuguese
Catalan	Hmong Daw	Romanian
Chinese Simplified	Hungarian	Russian
Chinese Traditional	Indonesian	Slovak
Czech	Italian	Slovenian
Danish	Japanese	Spanish
Dutch	Klingon	Swedish
English	Korean	Thai
Estonian	Latvian	Turkish
Finnish	Lithuanian	Ukrainian
French	Malay	Urdu
German	Maltese	Vietnamese
Greek	Norwegian	Welsh
Haitian Creole	Persian

  TRANSLATE with COPY THE URL BELOW Back EMBED THE SNIPPET BELOW IN YOUR SITE Enable collaborative features and customize widget: Bing Webmaster Portal Back

Интересни въпроси - без отговор - и това ни кара да се чувстваме кухи отвъртре, чупливи....
Честит празник, Ваня! Поздрави!