До входа

до който

доведе ме

защото неистово дъжд

ни преследваше бесен

понеже

забави ме облак внезапен

ме спъна,

уцелил окото на слънцето,

в очите му което блестеше,

и аз без качулка, посока, безсилна

вратата ти стигнах без време...