и вслушам ли се в него, онемявам,

унесена вода,

олеквам езерно добра

и натежавам с придошла стихия,

вода съм, лъкатушеща река,

паметта ми кратка е...

С различна честота потрепват

образи,

надвесват се,

отплуват,

души отвъд 

и може би спасени 

песъчинки на брега

за пясъка на дъното са чужди...

Не падам и не бягам,

и дори не бързам –               

а между камъни вода,

очи в очи с небето, 

паметта ми кратка...

И спомените даже

молекулени - ледни късове, вода и пара...


Паметта, паметта ми кратка е...