Виждам гърба

на думите си

на значенията

на което още не съм казала

намеренията

още не съм изгряла пламъка им

и вече вятър ги отвял...

Преди да се стопя в умората

и мечтите си

все се питам

защо е това търсене на смисъла,  

щом така и така е безсмислено...

Миг

преди клепките да ме спуснат

в съня

в морфеевите му обятия

мярва се розово изгубената панделка

в странната игра на локвите и свлечените клони...