да си човек какво е,

да си живот от думи

дори без глас

Не попитах вятъра

какво е да си вятър,

път без посока,

безроден,

без раздели

Реката не попита

как времето през мен минава

и боли ли

Реката не попитах

през камъните как тече по-чиста,

не я ли стягат бреговете

Без отговор живеем...

И защо е нужен?

Денят, за да го има,

всяка утрин,

без да попита,

идва слънцето...

и мълчаливо грее...