в дългия път на мечтата,

в бързите стъпки на времето,

в протяжността на тъгата,

в мимолетните думи изречени,

в спрялата бръчка над устните,

в смеховете на вятъра,

в опустелите сънища,

все по-невидим

в своите корабни спомени

се оттегля човекът от пристана.