– Залюлей сърцето ми

от единия до другия край на света,

ще съм махало на часовник,

ще отлюлявам минутите –

дори и вечните,

и бляскавите, и оловните еднакво,

ще дам предел на чувствата и мислите,

и просто ще изпращам веремето тик-так...

Залюлей ме,

ще съм камбана,

упокойна и за спасение...

Залюлей сърцето ми,

залюлей като люлка

до вик, до обръщане,

ако ще като празна надежда,

през мъгли залюлей

и до пръсване...