съм част от този свят,

част от него,

част от думите му,

част от злобата му,

от перверзната надменност на духа,

чрез който се измерваме

безпомощни без неговата материалност,

без доказателства...

Без дъх оставам

само от попиване на думи,

от взети думи,

от превзети.

Наистина ли

Достоевски днес

прочитаме в метрото,

Толстой в трамвая,

частица съм от нещо, което не умея,

не познавам...

Не съдя лесно

и бавно в страниците бродя,

попивам думи

и в мен са и красивите, и грозните,

двузначните,

любовните и клетвите,

неизговорените.

Значението им подбирам.

А чуждото навлиза в мен

и ставам част от него...