Два изгрева,

а слънцето едно е,

две улици в града един,

два вятъра

в една и съща есен,

очи в очи – един момент,

два залеза – една и съща вечер,

различни устни – думата една...

Две чаши,

две легла,

две драми –

сцената една е.

Два изгрева,

а слънцето едно.

А не трябва да е така - вече коментирах нещо подобно днес, мисля, че при faktifakt. В любовта две души се сливат в една - и няма две чаши и две улици. Един ден, един път, един залез, един живот... времето и разстоянията не са проблем. Ако е любов... Това, че слънцето е едно, дава надежда:)))))
Поздрави, Ваня!

Поезия... :)
няма трябва - не трябва... и в живота също... Усещанията нямат правила!