да речем, че решиш –

ще си спреш новините,

ще си без интернет,

извън всякаква мрежа,

вива, теле и ком,

ще погледнеш на дните си

като нов ретроград,

ще опиташ да върнеш колелото назад,

но е ясно –

не става, вече хипи не си...

По-назад, ако върнеш -

вече слизаш пеша

и с отколешен навик

да си сред другите сам...    

Като в приказка-гатанка

нов живот ще кроиш –

без възмездия, драми,

с неизбежно начало –

в нея тръгва героят по широкия свят,

вързал здраво обувките,

с едната торбичка

за парченцето хляб...

И уви, пак се стига до един кръстопът

и тогава разбираш –

какъв ти герой!

Ако питаш сърцето си,

като птица  е то,

все го тегли летене, 

не се обяснява

накъде,

нито как

и единствено знае - из житейския мрак 

там някъде дебне

един изгладнял, търпелив котарак...