с многото интонации

и мелодии,

момичето с руси

и с черни,

с червени коси,

което говори с извивки на тялото,

говори с очи,

момичето с многото татуси,

с пиърсинги къде ли не,

което иска всичко веднага,

всяка мисъл и всяко чувство

дори без глас да изкрещи,

сега до прозореца спира,

с  болката си гледа навън

и мълчаливо й продумва

с една, с две, с хиляда сълзи.

Момичето, което все говори,

недоразказана история

на устните му все кълни...

На неговия гроб ще пише: 

„Казах каквото казах. А после

продължете вие.“

Недоразказана история

и едно момиче

в хиляди момичета,

говорят без да спират,

с извивки на тялото,

с очи,

с косите черни, руси, щръкнали,

обръснати,

с бутилка бира,

с гривни сребърни

и с колиета от злато...
 

Недоразказани истории...

До болките си,

до прозореца сами

понякога

мълчанието си отронват

в хиляди сълзи...