облече чистите, но стари дрехи,

не искаше да слуша новините,

с усмивката съвсем обикновена

пред къщата на пейката приседна.

Душата му

кулисите разтвори:

танцуваха и любеха се,

тържествуваха,

страхуваха се,

псуваха, пируваха,

очакваха, измъчваха, бунтуваха,  

цветя беряха, пити месеха

и жънеха,

садяха...

Многоезичие човешко

и суета една и съща...

Денят с усмивка невиновна

заключи пак на времето вратите,

с безгрижие на птица,

но безкрило,

следеше

драмата световна...

И знаеше как слънцето ще тръгне 

без съжаление и сбогом,

и после как нощта ще пофлиртува,

и пак ще ѝ се иска да го мами

със старото си лунно огледало...