стъпките ми,

в клоните

високо

се оплитам,

стъпвам в пясъци

безкрайни

и тротоарите,

дълги улиците

и дъждовни,

в слънцето се губя,

в гъстата му жега,

в ослепителните обещания

и какво остава...

Пчелни дни преминати,

мечти вкопани...

Стихнали стихии,

някак си,

някколко

от облачните

сбъдвания...