Какъв съм?

Навярно след смъртта ми

ще узнаете.

Аз приживе

не го разбрах.

Отиде ли си тялото,

остава азът…

Навярно

сам

и на мига забравен,

навярно

в нечие сърце побран,

графа от документ,

надникващ образ

от случайна снимка,

осиротели очила…

И знам единствено –

пътувам в мигове,

пътувам безпощадно, стръмно,

пътувам в тъмнина и нямо,

с любов белязан,

чужд в тълпата,

и всеки миг

е пръв и за последно,

последният не знам –

завръщане или пристигане,

но ще се слея с нещо непознато.

"Отиде ли си тялото,/ остава азът..."
Не бях срещала - много ми хареса!
Поздравления за дълбокото и философско стихотворение!

Да, мислила съм си често как след като някой си отиде от този свят и го виждаш по-истински, осъзнаваш характерното за него, личността му, какво ти липсва и какво е оставил като следа и....да, мисля си за подобни неща....