някой спомен,

от края ако тръгнеш бавно

и се скиташ към началото,

ако минутите съшиваш в свои светове

и първо се разделяш с някого,

а после срещаш...

Единствено в часовника

заключено е

времето,

троши веригите му

всеки минал час…

Подреждаш първо пръснати

в куба на Рубик

цветовете -

защо ли да не съгрешим,

а после

да започнем от надеждата…