живот в къща подредена

и дворчето с лехи,

на пейката привечер дядо

на скута с внуче

приказки реди, 

о, не -

стартират електронните игри...

Картина миловидна, ясна

и модерна,

семейство в официално облекло,

установена дневната програма,

престижът на стените окачен -

сертификати, дипломи и грамоти...

Поканена на чай,

в дома така изряден

защо ли като хваната в капан

оглеждам за пролука да се шмугна

но стяга ме решетка от любезност

и разговори с бавен, плавен тон,

усмивки на грамаж и тъна във фотьойла

сред обстановка за милион.

Поканиха ме, няма спор,

за нещичко да ми благодарят,

но някак си усещам, че се получава –

аз трябва да се извиня...