пореден

пътят към дома

и обичайните дървета,

и спирка обичайна,

пресекла градската гора...

Дали съм в нявгашна представа,

или насред мига...

Дали наистина

е прекосена

в посоки кръстни

старата гора...

и стара тя ли е,

или   

пораснал е до старост

животът ми,

до острието на мига...  


И градската гора

е вече спомен,

и спомен

обичайните неща...