змей залюбил,

орис  такава,

ти си мечтала

принц  да ме земе,

но принцове вехти,

палатите с хора

от друга отхрана,

и никъде, мале,

душата я няма...

По черните пътища

слънцето търся,

но мене ме, мамо,

змеят залюби

и сънища нямам,

и дни не денувам,

змеят ме зима,

орис  такава...

Недей си мечта, мамо,

живот немечтан имам,


че никъде, мале,

мечтата я няма...