Таралежът дълго вървя

и растяха бодлите му

сред бодливия път,

и заостряха връх ...

 

Но се случи

лика си да зърне –

огледална вода

и огромният свят

едва се крепи

върху крехкия 

ежов гръб...

И гората,

и слънцето,

върховете и хълма,

гнездата на птиците...

 
Как да легне по гръб таралежът,

как да свие бодлите си...

нестихваща слабост към Ежчета. За трети път се връщам при твоето, и все така ми харесва!

Благодаря много (и усмихнато)! Разказаха ми, че таралежите пъшкат като стари, немощни хора, мъкнещи тежък товар... Знаем ли какво им е! Не съм ги чувала да пъшкат, но е подробност, която ми се видя доста интересна...

Много мило таралежче! Чува се как се мъчи да свива бодличките си към гърба и пъшка от усилие:)))
Поздрави, Ваня!

Носи света на бодлите си, като индианска легенда...