Всяка сутрин се събуждам 
с желание
за стих,
но прозата
дърпа юздите
и ето ме
засновавам
от леглото до мивката
до балкона
обратно до печката
до съседите
до трамвая
до метрото
до службата
до аптеката
до супера
до бистрото
до къщата на родителите ми
до кухнята
до банята
до леглото

и само с крайчеца на окото
мярвам как стих след стих
отлитат като птиците
някъде
към своя юг…