Тя ми подава ябълката 
съвсем различно 
ръцете ѝ 
избухват в слънце 
дланите ѝ 
греят 
ябълков сок по езика небцето усещам 
преди да вкуся 
ябълката 
има обло име 
азбуката наобратно 
започваш  
обточваш я 
както кълбото земно 
по екватора 
стигаш а, което е началото 
на звуковете по-нататък 
и обикаляш докато изминеш 
по кората ѝ
гладко се движиш 
ако искаш я обелваш 
след Чернобил белим ябълките 
тук 
където започваме с а и завършваме с я
или обратното… 
Ако искаме донякъде да се предпазим 
от ябълката, която може и да е 
от мащехата на Снежанка 
но Тя ми подава ябълката 
съвсем различно 
ръцете ѝ 
избухват в слънце 
дланите ѝ 
греят…

Сякаш сърцето си…  
Дори отровно…