Толкова обичам израза
„в малките часове“ –

сякаш очакваш да израстат,
прощаваш им
игрите,
рисковете,
наивността,
та нали тепърва
ги очаква
растежът...

Тези малки
малки часове,
след които 
си все по-голям.

TRANSLATE with x English

Arabic	Hebrew	Polish
Bulgarian	Hindi	Portuguese
Catalan	Hmong Daw	Romanian
Chinese Simplified	Hungarian	Russian
Chinese Traditional	Indonesian	Slovak
Czech	Italian	Slovenian
Danish	Japanese	Spanish
Dutch	Klingon	Swedish
English	Korean	Thai
Estonian	Latvian	Turkish
Finnish	Lithuanian	Ukrainian
French	Malay	Urdu
German	Maltese	Vietnamese
Greek	Norwegian	Welsh
Haitian Creole	Persian

  TRANSLATE with COPY THE URL BELOW Back EMBED THE SNIPPET BELOW IN YOUR SITE Enable collaborative features and customize widget: Bing Webmaster Portal Back     This page is in English       Translate to Bulgarian        

• Afrikaans
• Albanian
• Amharic
• Arabic
• Armenian
• Azerbaijani
• Bengali
• Bulgarian
• Catalan
• Croatian
• Czech
• Danish
• Dutch
• English
• Estonian
• Finnish
• French
• German
• Greek
• Gujarati
• Haitian Creole
• Hebrew
• Hindi
• Hungarian
• Icelandic
• Indonesian
• Italian
• Japanese
• Kannada
• Kazakh
• Khmer
• Korean
• Kurdish (Kurmanji)
• Lao
• Latvian
• Lithuanian
• Malagasy
• Malay
• Malayalam
• Maltese
• Maori
• Marathi
• Myanmar (Burmese)
• Nepali
• Norwegian
• Pashto
• Persian
• Polish
• Portuguese
• Punjabi
• Romanian
• Russian
• Samoan
• Simplified Chinese
• Slovak
• Slovenian
• Spanish
• Swedish
• Tamil
• Telugu
• Thai
• Traditional Chinese
• Turkish
• Ukrainian
• Urdu
• Vietnamese
• Welsh

  Always translate English to BulgarianPRO
Never translate English
Never translate blog.bg

Страхотно е,написано с мъдрост и усет!

Поздравления за това възпяване на „малките часове“...:-)
И аз ги обичам, защото тогава има и тишина и пространство да си се уголемиш поне малко... а през „големите“ се престорваме на мънички, че да запазим хармонията на деня си някак ;-)))
Лекс

:) Харесва ми това допълнение!