Постинг
21.10.2019 15:26 -
Луновидения
1.
Спасявам
падащи звезди,
но те не търсели
спасение...
Една от тях
шепти,
че паднала
заради мене...
2.
Пълнолуние,
каравана
и ти...
Не беше време
да се събудя.
3.
Преди пълнолуние
чувствам луната
много по-близка,
като посесрима,
така добре я разбирам –
как винаги
нещо не ти достига,
пълно щастие,
пълна завършеност,
съвършена любов
не съществуват...
При пълнолуние
не ми дава мира,
навярно
превъзходството ѝ
ме поразява...
Браво- много красиво написано,добре че е и по-дълго за разлика от друг път,същинска наслада на душата!
цитирайЗдравей, vanyavanya. Изчетох доста твои стихотворения и те добавям в"любими".
Поздрави!
цитирайПоздрави!
barin написа:
Здравей, vanyavanya. Изчетох доста твои стихотворения и те добавям в"любими".
Поздрави!
Поздрави!
Може би не биха паднали, ако знаеха, че някой мисли за тях...Много красиво...
цитирай