Въжето на времето
с единия край държи платната,
с другия ме привързва…

Защо звъни смехът ми ли,
защо звъни…
Звънът

С  хоботите си
завъртат Слънцето, Луната
старите дървета

Гатанката на утрото
ми припомня,
че ме има

Сърфира вятърът с вълните,
не успява брегът,
не успява брегът

В колко
цвята да идвам,
в колко песни на птици,

Било ли е
върху скреж да пристъпваш
и скрежът не помни,

Понякога ти се иска
да прислониш
нощта си в деня,

Улиците ни отдавна са натрошени –
стъкла
сред кръв и пепел,

Сред маслинен здрач проблясва
в листите уж тайнствен шепот,
избягал по луна,

Вратата е от лед. Не сте ли виждали? Не сте?Ледена врата. Откъртваш я и разбираш, че е все едно, че си можел просто да минеш (и откъм задния двор) през прозореца, като пак минеш през лед, много  внимавайки... Не знаеш какво може да се от...

Продавачка на лайм
с очи изстискани, 
ръцете сухи като  вейки,