Лозницата надвесва леко снага, тънки лозовите листи, млади са още, прозрачни… Свенливо стигат раменете на пейката преди да дойде тя… Винаги идва първа, чака и потръпва в гънките на копринената рокля… Както слънцето в...

Прозрачна съм, казваш,
през мене се вижда,
и в нощ да погледнеш,

В кошмара
денят е бялата ръка,
която те посреща,

Ако кажа че този начин
да оцеляваш в себе си
дори леглото ти да бъде нощ за нощ

Ще повярвате ли,
че запалва цигара
и е сянка,