– Мамо, вече има кокичета! Видяхме ги с баба, когато я́ доведох от училище...
  – Не когато я́ доведе, а когато баба ти те доведе  от училище... – с усмивка, но и наблягайки върху думите, уточни тя. Про...

Нашата соната
знаят само
сърцата ни

Рисувам следи,
лисичи следи,
на кошута,

    Желанието ми е да усетя как е толкова празно в мен, дотолкова, че когато поемам дъх, да чуя кънтенето... Празна отвътре... За миг си представям изрисуваните великденски яйца... Тези, които пробивахме като деца с игла, за да изтече бе...

Да приемеш реалността
е така нереално.
Да носиш душата си джунгла –