Елхата си отива...

шампанското преляло е

в кръвта ни радости и трепети

и отшумяват звън и смях, искри,

елхата си отива...

Но нека вземем

в джоба си свалената звезда,

защо да си отиде,

нима ще онемеят новите мечти, 

не спират да прииждат,

вслушай се,

свалените звезди

ни сгряват в пътя

като кестени в студена гладна вечер...

С елхата се прости,

но не и с тях,

желания,  мечти –

сред тях и Ти,

сред тях си винаги и Ти...  

Елхата само си отива...