Живея във капка –

да, на ръба съм,

на масата в края,

за себе си тежка,

за другите лека,

в светлина – огледална,

в тъмнината прозрачна,

крехка на време,

във миг ще изчезна

на мъглата в безкрая...
 

Живот  като в капка ...

Във спомен за дъжд

как ме търси ...

В мъглата ...