Пижо и Пенда

в ранно утро път поели,

за ръка

света да видят...

По дърветата –

крилати гледат ги

с очи разсънени,

към реката хукват – 

в бяг водата бяла,

към полята минзухарени,

към къщята

с черги шарени,

наизвадени на припек,

връзват си кончета алени

кончетата на ушите...

Бели стрехи, бели ризи –

обещават бяло дните...

Слънцето измита дворове,

дъжд на редко сито сипе се,

и кокичета край колове,

вино някой ще наточи ...

Сплитат бяло в клони, прагове,

в шапки, в рокли и в косите.

Нижат мартеници всички!

Живи мартеници

сноват, тичат,

кичат всекиго децата...

Омотан света в червено,

омотан е в бяло ...

Пижо, Пенда,

уморени,

вечер късно

в сън потъват

в дъб подпрени

и на утро се успиват –

бре, що чудо са видели!

TRANSLATE with