в коприната на утрото,

копринено се взирам

в дантеления път,

дантелено увита,

копринен брод бродирам,

но някой ме разплита,

копринената буба

коприната си взима,

оставам си разплетена,

оставам насред път

и в две усмивки само –

едната е за радост,

едната е за скръб.