Търкулнати улици

към твоето утро

и вчерашен полъх

в косите ти

бял,

като на гръб те понася

пътеката стара

и грижи познати

заключваш със смях,

край тебе притичва

надеждата боса,

треви таралежени

намигат в  лъчите,

още мокри от дъжд,

само мъничко искаш,

само мъничко трябва -

дори да тежи като камък

всяка следваща стъпка

да просветва в любов ...

Тази тръпка любов!