Още в пяна на сънища къпана

услужливото утро поднася ми плод,

рог извива денят 

и ухае кафето,

малко грим,  

справка в смартфон,  

риза бяла  –  всички бръчки

от нея изтрила ютията,

дишаща с пара...

И навярно маршрутка,

пак компромис за време спестено,

във салони, обвита в парфюм,

свойто място заемам

в ежедневния шум...

Но очакване,  свито във мен,

лекопух аватар,

ме понася далече през кристална пролука –

там сама съм,

без токчета,

уловена за слънцето,

там сърцето е босо,

играещо,

и го търсят до късно –

да се върне забравило...

Тропик

в трафика на въпросите.

Заседания –

множества празни,

минерални води конферентни,

неизвестни, намерени с делител,

от нула насочени вектори...

Прибиране бавно и търсещо,

още нещо измъква се,

някак отговор няма,

нямаш ключова дума за гугъла,

от какво ли е тежък този лизингов лаптоп,

щом е тъпкан с блуждаещи кодове...

Стигаш спирка, врата се отваря и ...

усмихната в малко откритие  –

старомодно пътувам с трамвая,

обградена от детство, от себе си.


----
* Тропическа задача - математическа задача, наречена така, защото за първи път е разглеждана на конференция, проведена в Бразилия  :)