Сред  дюните

със змии скитах,

научих ги да се усмихват 

в съня ми

лъвовете скланяха глави,

заспиваха в ръцете ми

в съня -

от връх изминат

докоснато небе

и в облак

бурните морета стигах,

а  те в позлата се смиряваха,

утихваха…

Събудих се  

прегърнала дете,

ръцете тръпнат

от главицата му топла.

Изгряват

дюни на перваза

дюлите.

Прозвънва с менци мляко утрото,

пердето бяло пърха –

в полет полъх уловен...

В градината на своя ден

обличам  всички сънища

и сребърно пристъпвам…