Няма нищо по-сиво

от червен кабинет,

плюш червен – перде и пътека,

бяла табела на черна врата,

бели папки, перфоратор железен и черен,

остри токчета, зелен телефон,

казвам ви – нищо по-сиво,

глас във шах ви държи,

а отдавна самият е в мат,

вратовръзка пристегната,

безупречно сако,

от прозореца взряни очи

към небето

безсмислено синьо –

няма нищо по-сиво, повярвайте...

от червен кабинет,

със табелка

и черна врата...