Колко?

За да не пиша за пушечни дни,

в които децата едва що родени убиват,

в които брезите  олюляват се черни,

а гарвани сричат с побелели глави

стари закани и клетви,

за да не пиша за наболите погледи,

вкопчили остри зеници в парите,

за лицата без време набръчкани,

за тела от ребрата си носени,

в този истински свят,

в който дни

като грозното пате се нижат и кретат,

колко озъбени сенки да скриваш,

колко думи,

палитри

и място в сърцето, 

да ги превръщаш в желани и цветни премеждия..?