Сърфира вятърът с вълните,

не успява брегът,

не успява брегът

да го върне

за допира,

от който

пясъкът настръхва

и замечтава

бъдещите пътища

и както винаги,

и като винаги,

загърнати в шамиите зелени,

разказват палмите, 

повтарят

пустинните легенди...

А в ноктите на камъка,

одрали кожите на змиите,

блести окото на изгубения лунен пръстен…