Във този ден,

когато

дори клошарите на дамите поднасят комплименти

и слънцето подхвърля

светлини като бисквитки звездни,

дъждът се смее, 

локвите бърборят,

танцуват погледи на хора,

а кестените, къпани във ново злато, оглеждат важно двора,

присмива се ръждясващият сред калта зарязан кран,

сред делника деца и птици

в дисниленд,

във този ден,

объркан от незнайна радост,

и пейката ни залюлява, изгубва ни в безкрая

високо и съвсем сами…

В такива дни дали за някого е важно

от бог ли е светът

или самият дявол всичко сътвори…