(детски стихчета)

По бялата пъртина

снежният човек

тича, врява вдига:

искам студ и лед!

Новата година

в бора се е скрила:

трябват ми звездици,

сурвакари малки,

сурвакари малки,

баници с парици,

Коледа къде е,

първо тя да грее!....

Тръпне в суматоха, 

с пъстрите ботушки

потропва календарът.

– Щастлива, карнавална! –

веч нарежда врана...

– Чакайте, бре, всички! –

Още писмо пиша,

ще го дам на мама,

как ще се посрещне

празник без подарък,

за какво съм слушал,

(слушал съм, да знайте!),

толкова съм учил!

Имам добринки,

(правил съм им списък),

трябва да ги свърша

в тез последни дни!