да поспират край моя прозорец,

всеки ден,  уловени от прозата,

имат навик да бъбрят,

за трохите да спорят,

да се перчат и мъмрят все на моя перваз...

Но защо предпочитат

този прашен прозорец,

някак те го обикват и с уюта му свикват...

И си мисля,

че знаят моя гълъбов нрав -

да се рея,

политнала сред бетонния град,  

да им бъда побратим

а след дълъг летеж

сякаш уча отново,

малко смешно и плахо, 

своя земен вървеж...