заспиват две морета,

изгряваща планета

устните смълчава...

Кой с мен без думи разговаря, 

как колкото живота опознавам,

по-непознати дните стават...

Защо под тръни живата вода се крие,

какво си казват вълците с луната

и този вечен старец, времето -

как неуморим е,

зъбчати колела върти...

Две черни и солени под клепките морета...

Мечтаещи за път дървета -

дали в отвъден час не се прераждат

в северни елени,

или сънуват волния си бяг 

към сребърни земи...