Днес, седиш като на въздушен стол, редовен посетител си, но се чувстваш като чужденец, предпочиташ да си непознат, само да не седне на моята маса, имам си мисли и не ми трябва, не ми трябва да пуша – вия се в дима на моите мисли, достатъчни са,  дори пия, за да пия нещо – не защото... ето, сяда,  точно на моята маса...

... и му кимвам, какво да правя, няма други празни места,  масите са само три, как пък са го измислили,  три маси – за да пиеш набързо или да хапваш нещо и да те няма...
     Той сяда и ръцете му някакви търсещи,  търсещи място за чашата,  пръстите му едни присвити и отекли...,  когато поднася чашата да отпие се страхувам да не я счупи – тя бяла малка такава, тънък порцелан, отпива кафето и усещам във въздуха как ще ме заговори, аз исках да помисля, знаех си – ще ме заговори, винаги е пълно, казва, все няма места... аз съм като заключена, кимвам неопределено: все няма ... –  повтаря – ама кафето... – помълчава и ми се струва, че върху гласа му се изсипва кофа пясък, изравя се и драска по масата – рядко правят някъде хубаво кафе, кафето ме лъхва и усещам, че е така – гласът му се търкулва сякаш се засилва и се издига над масата, успява, и блуждае като муха  – имате хубава усмивка, кога ли я е мернал, и това ме кара да се усмихна: усмивка, така ли – чудя се, изведнъж го изпива, кафето, не че бърза, но се изправя, личи си, че  той самият не,  а трябва да побърза...  Ако ходите по изложби – днес ...през две преки,  в галерията, ... от 19 ч. – заповядайте. Много се обърквам, изложба, добре, какво рисувате – тъп въпрос..., хъм, рисувам, да, рисувам, елате, напоследък рисувам лисици ... одрасква с гласа си за последно... Не, както искате, поканена сте – ... хубаво е да има усмихнати лица, усмихнати, както и да е, излиза, махвайки...

...представа за пръстите как държат четката, рисува рижавите си лисици или може би сиви лисици или в черно-бяло, не, съмнявам се... другата ръка, с която не рисува, изглежда отпусната на коленете, но  пръстите  в готовност, някак подпухнали и присвити... Заминавам вечерта, тръгвам внезапно, ровичкам в мрежата да разбера – изложба, награден илюстратор и малко подробности, присъствали на откриването, една от лисичите картини... лисица, почти прозрачна в сребърна пустиня, поглед  на самота, самата тя –  самотата, отразила всичко... Запазвам я в папка Picture.