Този ден ми е брат

и прехвърли в прегръдка ръката си

по раменете ми голи,

заръмя,

замълчах и поисках сълзата си

да стопя във брега на усмивката...

Не ме питай защо,

не обърквай

нещата

и по братски разбери самотата ми.

Брат-ден-нощ-сестрица-време-птица...

За мен е цвете.
Може би на красотата?

може да бъде градивна...
Нещо, с което стартирах в блога... Само като отговор - ето го http://vanyavanya.blog.bg/poezia/2013/10/21/bez-zaglavie.1195365