Анинка и Галинка,

две сърнички горски,

припкат притеснени,

че очакват гости –

в празник да са заедно,

идват им от странство

братя виторози,

тяхната сестрица,

дядо им Елен…

Съчки посъбрали –

дъждът ги наквасил,

по реката пратил,

сладките замесили,

мравките помагали –

със солта ги смесили,

пита завъртели,

гладко я намазали –

тя да тича хукнала,

друмища наумила…

 
Спрели се сърници,

в очите им – сълзици,

песенчица пели,

приказки редили,

току-виж че двете се успокоили,

и не щещ ли, ето, 

щом навред погледнали –

гостите приседнали,

слушали засмени,

пък хорце захванали,

сърца разлудели… 

Борчетата припнали –

звездици разпръснали,

зайците подскочили –

снежен пух изтупали,

бухали забухали –

гората събудили…

Дарове разменяли,

Коледа празнували!

Звучи далечно и красиво, като се има предвид, че го чета сред бетон...

и най-малките дори е да внесат поне мъничко красота и успокоение в забързания, притеснен или объркан, или пък направо смахнат живот.....:)