от охлювната си черупка,

ме изненада тишината –

не само аз –

край мене

всеки се бе скрил

в черупката си охлювна,

и слънцето се учеше да плува сред мъглите,

усмивката му като в криво огледало се люлееше

безпомощно,

и черни почернели планините –

смирени и застинали в молитва.

Водите не погледнах – не посмях...

Усетих само мириса на тиня.

Дали моментът бе такъв

или светът отдавна,

избягвайки го свити в себе си,

ни бе напуснал тайно...