Знам,

че се събуждам

със съзнанието за огромните си криле

и знам, че после правя опит

с всяка крачка да ги свивам,

да ги смалявам,

да се свивам,

да се смалявам,

стигам дотам,

че сама да не чувам стъпките си,

полетът закърнява,

упражнявам се в невидимост

и заспивам като какавида,

засънувала своето новосъбуждане...  

Всички компромиси правим през деня, съобрзявайки се с чужди размери и граници. Само нощем сме истински - за да се заредим за другия ден. Поздрави, Ваня!