А сме само миг …

“”

Учудващо колко хора

вадят нож на миналото …

Учудващо късно …

Колибрито умее да  лети назад,

на хората защо им е…

“”

Той не знае кога ме ранява

докато го галя.

Имам смях за това, имам лек.

Той не знае кога ме ранява.

Къпе ме вятърът, къпе ме.

Той не знае.

Няма вина.

Две и две колко е,

Колко не е …

кога  ме ранява …

Вятърът къпе ме.

 “”

Понякога стъпвам на спомен

в  капан

не мога да тръгна

така ще изсъхна

ела ме вземи.