без слънце

с кожа каменнна,

със сила огнена,

стихия в мрак,

на корен кълн,

на дух дъхът,

увивана около земен стълб

към горната земя

потегли ме душата ...

Как диша този свят,

как свети,

как в сълзи,

във роса,

в мъгла превръща се водата

да усети...

Пораснаха криле,

с тях накъде ...

Сега гнездо душата свива.