Кални ботуши

в белия ден

хукват да тъпчат

в погледа  охлюва,

тръгнал към стрък,

стръкове млади  с радваща плът,

плът на надежда,

преминала страх…

Кални ботуши в строй,

нагазили кръв…

Нима от значение е белотата на утрото,

земята, покръстена с утринна свежест,

ботушът е здрав,

издържа на път,

създаден за тиня,

издържа на строй…

Сънят на ботуша не скита в звездите,

просветват в кошмара му само белите кости…